Jan 4, 2008, 10:28 AM

Изборът... да бъда истинска 

  Poetry » Other
935 0 25
Тихо е... и нещо в мен боли.
Болно ми е. Свикнах с тишината.
Мокро е. Сълзата ми вали...
и напоява със тъга душата.



Мисля си. (Нали това го мога).
Но просто не желая да говоря.
Трудно е... и някаква тревога,
кара ме във нищото да ровя.



Тежко е. Дори, когато ходя...
по стъпките на минали любови
и част от всекиго си нося...
Непосилно ми е. Влачат се окови.



Изборът... да бъда истинска,
сякаш беше първата ми грешка...
Дълбоко скрита и неписана.
Поне ще бъде моя... и човешка!

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??