4 янв. 2017 г., 23:45  

Изборът е съдба

809 2 0

 

Кръжим във мъглявини влажни

и влачим цвилещи кухини стари.

За кой ли път губим път и посока

насред хаоса на орис зеленоока?

 

В езерото мътно на взора ни жаден

топят се отломки от книжни лодки.

Затъва, дави се в дълбокото вярата,

в пролетите – трилион сълзи кални.

 

В гените ли е закодирана Съдбата?

Или е плодът зрял на мисъл – ясна?

С думите звездни поим животворно,

ако не пълним с тях кредо бездънно.

 

Самадхи

04.01.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...