Jan 4, 2017, 11:45 PM  

Изборът е съдба

804 2 0

 

Кръжим във мъглявини влажни

и влачим цвилещи кухини стари.

За кой ли път губим път и посока

насред хаоса на орис зеленоока?

 

В езерото мътно на взора ни жаден

топят се отломки от книжни лодки.

Затъва, дави се в дълбокото вярата,

в пролетите – трилион сълзи кални.

 

В гените ли е закодирана Съдбата?

Или е плодът зрял на мисъл – ясна?

С думите звездни поим животворно,

ако не пълним с тях кредо бездънно.

 

Самадхи

04.01.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...