25 июн. 2007 г., 02:06

Изборът е твой

872 0 2

И ето, че дойде денят,
в който аз си тръгвам.
Ти плачеш за мен,
но вече твърде е късно.

Когато ти ме нарани,
за миг не поспря.
Когато ти наскърби ме,
аз плаках, плачи ти сега!

Щом другата пред мен избра,
върви при нея, щом е по-добра.
Щастие на тебе ти желая,
но недей я наранява, тъй както нарани моята душа!

Ще дойде ден и ти ще осъзнаеш,
че аз съм по-добра от другата, нали?
Но вече ще е твърде късно,
далеч и с друг ще бъда аз, далеч от мен ще бъдеш ти.

Накрая ще останеш сам,
тъй, както мене изостави.
Ще се почувстваш неразбран,
но всеки на този свят си плаща - кой каквото прави!

18.06.1999 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Аргирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Пинче права си. Всички плащаме един ден. Няма нищо безплатно на този свят. Никой не е "застрахован" от несполуки и неприятни събития. Но не трябва да се самозабравяме, защото никой не е вечен и трябва да живеем и да правим добро Тук и Сега, защото Утре може да ни няма!
  • да. Всички си плащаме.

    позрав!*

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...