25 июн. 2007 г., 02:06

Изборът е твой

875 0 2

И ето, че дойде денят,
в който аз си тръгвам.
Ти плачеш за мен,
но вече твърде е късно.

Когато ти ме нарани,
за миг не поспря.
Когато ти наскърби ме,
аз плаках, плачи ти сега!

Щом другата пред мен избра,
върви при нея, щом е по-добра.
Щастие на тебе ти желая,
но недей я наранява, тъй както нарани моята душа!

Ще дойде ден и ти ще осъзнаеш,
че аз съм по-добра от другата, нали?
Но вече ще е твърде късно,
далеч и с друг ще бъда аз, далеч от мен ще бъдеш ти.

Накрая ще останеш сам,
тъй, както мене изостави.
Ще се почувстваш неразбран,
но всеки на този свят си плаща - кой каквото прави!

18.06.1999 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Аргирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Пинче права си. Всички плащаме един ден. Няма нищо безплатно на този свят. Никой не е "застрахован" от несполуки и неприятни събития. Но не трябва да се самозабравяме, защото никой не е вечен и трябва да живеем и да правим добро Тук и Сега, защото Утре може да ни няма!
  • да. Всички си плащаме.

    позрав!*

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...