И ето, че дойде денят,
в който аз си тръгвам.
Ти плачеш за мен,
но вече твърде е късно.
Когато ти ме нарани,
за миг не поспря.
Когато ти наскърби ме,
аз плаках, плачи ти сега!
Щом другата пред мен избра,
върви при нея, щом е по-добра.
Щастие на тебе ти желая,
но недей я наранява, тъй както нарани моята душа!
Ще дойде ден и ти ще осъзнаеш,
че аз съм по-добра от другата, нали?
Но вече ще е твърде късно,
далеч и с друг ще бъда аз, далеч от мен ще бъдеш ти.
Накрая ще останеш сам,
тъй, както мене изостави.
Ще се почувстваш неразбран,
но всеки на този свят си плаща - кой каквото прави!
18.06.1999 г.
© Мариета Аргирова Всички права запазени