25.06.2007 г., 2:06 ч.

Изборът е твой 

  Поезия
751 0 2
И ето, че дойде денят,
в който аз си тръгвам.
Ти плачеш за мен,
но вече твърде е късно.
Когато ти ме нарани,
за миг не поспря.
Когато ти наскърби ме,
аз плаках, плачи ти сега!
Щом другата пред мен избра,
върви при нея, щом е по-добра.
Щастие на тебе ти желая,
но недей я наранява, тъй както нарани моята душа! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Аргирова Всички права запазени

Предложения
  • Накуп аз призори не бях събрал все още звездните карфици, когато хвърли своя свилен шал луната в мои...
  • Изглежда толкова голямо пространството на нашата раздяла, че невъзможно е за двама да споделим винат...
  • Май така си приличаме с тебе, съдба – луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме. И препускаме смело, ...

Още произведения »