17 июл. 2023 г., 06:56

Изборът на човека между телесния рай и ад

1.2K 0 0

В този разказ ще се запознаете с една далечна страна, 

в която думите имат своята цена. 

В началото на своя живот

всеки получава по един милион.

Думите, с които човек назова дадено понятие, 

не са смятани за достъчно важни, че да струват състояние. 

Обаче в един момент, 

хората се сблъскват с проблем.

Появяват се две опънати шатри, 

със старателно надписани знаци:

"Изберете своите подправки,

с които в живота Ви ще вметнете добавки".

 

В приветливата шатра пише,

че когато тук човек се отбие, 

той лесно може се сдобие

с любовни слова и милувки, 

които са на всички много чужди, 

но струват по една монета всеки път, 

в който можеш да избавиш някого от смърт. 

Във втората обаче, 

се наблюдава просто паяче.

Там човек може да си закупи

вместо обич и целувки, 

обиди, които разрушават всички други думи. 

Но защо тогава това място тъне в забрава? 

Нима хората не искат слава?

Всъщност нека се насочим към етикета,

който спира вътрешно човека :

"999 999 монети"

 

При проста аритметична сметка се разбира, че пари има ли, има. 

Обаче среща ли цена, 

с която да се купи любовта? 

Която няма да ти позволи, 

 да изкажеш своите чувства от зори? 

Да кажеш на любимия до теб, 

че ще го обичаш всеки ден? 

Но човек дори да избере вредата, 

може да изпита ползата от словата.

Макар милувката да го разори,

духовно той ще се извиси. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Lora Krusteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...