Jul 17, 2023, 6:56 AM

Изборът на човека между телесния рай и ад

1.2K 0 0

В този разказ ще се запознаете с една далечна страна, 

в която думите имат своята цена. 

В началото на своя живот

всеки получава по един милион.

Думите, с които човек назова дадено понятие, 

не са смятани за достъчно важни, че да струват състояние. 

Обаче в един момент, 

хората се сблъскват с проблем.

Появяват се две опънати шатри, 

със старателно надписани знаци:

"Изберете своите подправки,

с които в живота Ви ще вметнете добавки".

 

В приветливата шатра пише,

че когато тук човек се отбие, 

той лесно може се сдобие

с любовни слова и милувки, 

които са на всички много чужди, 

но струват по една монета всеки път, 

в който можеш да избавиш някого от смърт. 

Във втората обаче, 

се наблюдава просто паяче.

Там човек може да си закупи

вместо обич и целувки, 

обиди, които разрушават всички други думи. 

Но защо тогава това място тъне в забрава? 

Нима хората не искат слава?

Всъщност нека се насочим към етикета,

който спира вътрешно човека :

"999 999 монети"

 

При проста аритметична сметка се разбира, че пари има ли, има. 

Обаче среща ли цена, 

с която да се купи любовта? 

Която няма да ти позволи, 

 да изкажеш своите чувства от зори? 

Да кажеш на любимия до теб, 

че ще го обичаш всеки ден? 

Но човек дори да избере вредата, 

може да изпита ползата от словата.

Макар милувката да го разори,

духовно той ще се извиси. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Lora Krusteva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...