17.07.2023 г., 6:56

Изборът на човека между телесния рай и ад

1.2K 0 0

В този разказ ще се запознаете с една далечна страна, 

в която думите имат своята цена. 

В началото на своя живот

всеки получава по един милион.

Думите, с които човек назова дадено понятие, 

не са смятани за достъчно важни, че да струват състояние. 

Обаче в един момент, 

хората се сблъскват с проблем.

Появяват се две опънати шатри, 

със старателно надписани знаци:

"Изберете своите подправки,

с които в живота Ви ще вметнете добавки".

 

В приветливата шатра пише,

че когато тук човек се отбие, 

той лесно може се сдобие

с любовни слова и милувки, 

които са на всички много чужди, 

но струват по една монета всеки път, 

в който можеш да избавиш някого от смърт. 

Във втората обаче, 

се наблюдава просто паяче.

Там човек може да си закупи

вместо обич и целувки, 

обиди, които разрушават всички други думи. 

Но защо тогава това място тъне в забрава? 

Нима хората не искат слава?

Всъщност нека се насочим към етикета,

който спира вътрешно човека :

"999 999 монети"

 

При проста аритметична сметка се разбира, че пари има ли, има. 

Обаче среща ли цена, 

с която да се купи любовта? 

Която няма да ти позволи, 

 да изкажеш своите чувства от зори? 

Да кажеш на любимия до теб, 

че ще го обичаш всеки ден? 

Но човек дори да избере вредата, 

може да изпита ползата от словата.

Макар милувката да го разори,

духовно той ще се извиси. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Lora Krusteva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...