Нощта прониква зад пердетата
и взима мойта светлина,
за да я хвърли на паветата,
където аз останах да лежа.
Там, в локва кръв, край мене
профучаваха коли
и в градското ни суетене,
незабелязан бях дори.
Прегазеното куче вчера -
това бях аз, нали,
ала по навик след вечеря,
слушам късни новини.
Нас ни няма, ама спорим -
кой да управлява пак,
кой и за какво се бори,
над народа ни - глупак.
Той е там - прегазеното куче,
а всеки е извадил нож,
какво ли може да се случи
в тази маскарадна нощ.
Какви ще ви избираме - не зная,
да бяхме пред умиране - добре,
ние отдавна и след края
живеем като прегазеното псе.
© Бойко Беров Все права защищены