Нощта прониква зад пердетата

 и взима мойта светлина,

за да я хвърли на паветата,

където аз останах да лежа.

Там, в локва кръв, край мене

профучаваха коли

и в градското ни суетене,

незабелязан бях дори.

Прегазеното куче вчера -

това бях аз, нали,

ала по навик след вечеря,

слушам късни новини.

Нас ни няма, ама спорим -

кой да управлява пак,

кой и за какво се бори,

над народа ни - глупак.

Той е там - прегазеното куче,

а всеки е извадил нож,

какво ли може да се случи

в тази маскарадна нощ.

Какви ще ви избираме - не зная,

да бяхме пред умиране - добре,

ние отдавна и след края

живеем като прегазеното псе.