18 дек. 2013 г., 22:42

Изборът на Сизиф

642 0 0

Изборът на Сизиф

 

Всеки ден ги навивам нагоре

малки улици на моите дни –

но търкаля кълбото надолу

непознат и инатлив Сизиф.

 

Имам мивка, мия със страст

всеки белег на чужда перфидност.

Омалях да почиствам  титански след вас -

да се мятам безгласно и рибешки.

 

Да кървя във душата. В чаша вода

да ме давят нечии бури... Мъртви думи -

стъкла под голи крака. Пясъчен замък -

сигурен пристан са кулите.

 

Ако някоя нощ все пак титанът Сизиф

ме докосне с ръка, за да трепна –

ще се трогне, че  в истукана душа

като слюда примамва и свети!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...