20 июл. 2008 г., 12:56

Избрах

890 0 21


Кафето, цигарите, телефона...
Нощта е дълга и предстои.
Мислите скитат - бездомни,
ловят и пускат звезди.
От искреност чак ми нагарча.
Светулка в мрака до мен.
Тъжно е някак, макар че
сама си избрах този плен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно.Много ми хареса.
  • Мммм, пък на мен така си ми харесва! Без цигарата обаче.Сам господар съм си в здрача, на мислите, мечтите и реалности изпити, в негата и тъгата, прекрасна така ми е съдбата. Прегръдка за точните думи,Ваничка с които си римувала една звездна вечер.
  • И аз като тебе подгъвам под седе си нощем нозе,но ето така те откривам-в тъмното ставаме две!
  • Прекрасно с най-точните думи си изразила настроението!!!
  • Да, доброволно избран... Труден... Но мислите са свободни. Така, че - ти също си. И не са бездомни - имат душата ти. Нов дом за... звезди...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...