Jul 20, 2008, 12:56 PM

Избрах

  Poetry
885 0 21


Кафето, цигарите, телефона...
Нощта е дълга и предстои.
Мислите скитат - бездомни,
ловят и пускат звезди.
От искреност чак ми нагарча.
Светулка в мрака до мен.
Тъжно е някак, макар че
сама си избрах този плен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно.Много ми хареса.
  • Мммм, пък на мен така си ми харесва! Без цигарата обаче.Сам господар съм си в здрача, на мислите, мечтите и реалности изпити, в негата и тъгата, прекрасна така ми е съдбата. Прегръдка за точните думи,Ваничка с които си римувала една звездна вечер.
  • И аз като тебе подгъвам под седе си нощем нозе,но ето така те откривам-в тъмното ставаме две!
  • Прекрасно с най-точните думи си изразила настроението!!!
  • Да, доброволно избран... Труден... Но мислите са свободни. Така, че - ти също си. И не са бездомни - имат душата ти. Нов дом за... звезди...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...