20.07.2008 г., 12:56

Избрах

Поезия

884 0 21

Кафето, цигарите, телефона...
Нощта е дълга и предстои.
Мислите скитат - бездомни,
ловят и пускат звезди.
От искреност чак ми нагарча.
Светулка в мрака до мен.
Тъжно е някак, макар че
сама си избрах този плен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sofiasb (Кети Иванова)

Чудесно.Много ми хареса.

2009-03-24T14:47:10+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Мммм, пък на мен така си ми харесва! Без цигарата обаче.Сам господар съм си в здрача, на мислите, мечтите и реалности изпити, в негата и тъгата, прекрасна така ми е съдбата. Прегръдка за точните думи,Ваничка с които си римувала една звездна вечер.

2008-08-03T11:39:46+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

И аз като тебе подгъвам под седе си нощем нозе,но ето така те откривам-в тъмното ставаме две!

2008-07-26T12:54:45+03:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Прекрасно с най-точните думи си изразила настроението!!!

2008-07-26T10:08:54+03:00
izli4ko (Илзе Енчева)

Да, доброволно избран... Труден... Но мислите са свободни. Така, че - ти също си. И не са бездомни - имат душата ти. Нов дом за... звезди...

2008-07-22T10:38:09+03:00