20 jul 2008, 12:56

Избрах

  Poesía
889 0 21


Кафето, цигарите, телефона...
Нощта е дълга и предстои.
Мислите скитат - бездомни,
ловят и пускат звезди.
От искреност чак ми нагарча.
Светулка в мрака до мен.
Тъжно е някак, макар че
сама си избрах този плен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно.Много ми хареса.
  • Мммм, пък на мен така си ми харесва! Без цигарата обаче.Сам господар съм си в здрача, на мислите, мечтите и реалности изпити, в негата и тъгата, прекрасна така ми е съдбата. Прегръдка за точните думи,Ваничка с които си римувала една звездна вечер.
  • И аз като тебе подгъвам под седе си нощем нозе,но ето така те откривам-в тъмното ставаме две!
  • Прекрасно с най-точните думи си изразила настроението!!!
  • Да, доброволно избран... Труден... Но мислите са свободни. Така, че - ти също си. И не са бездомни - имат душата ти. Нов дом за... звезди...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...