Той ме прозря. Прочете като книга.
Единствено на мен се довери.
Душата ми приех, че ще е стигма
и в собствения ад ще изгори.
Съдбата си последвах без принуда
и знаех, ще ме сочи всеки с пръст.
Товар ще носи името ми – Юда,
по-тежък и от Неговия кръст!
© Vasil Ivanov Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Ние несъзнателно мислим, че Бог ни вижда отгоре, но Той ни вижда отвътре »