VasilIvanov (Vasil Ivanov)
85 611
5.07.2021 г., 21:31 ч.

Избраният 

  Поезия » Философска
595 2 6

Той ме прозря. Прочете като книга.

Единствено на мен се довери.

Душата ми приех, че ще е стигма

и в собствения ад ще изгори.

 

Съдбата си последвах без принуда

и знаех, ще ме сочи всеки с пръст.

Товар ще носи името ми – Юда,

по-тежък и от Неговия кръст!

© Vasil Ivanov Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ние несъзнателно мислим, че Бог ни вижда отгоре, но Той ни вижда отвътре »

11 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Албена, радвам се, че ти е харесал стиха ми!
  • Хубав замисъл, който кара читателя да се замисли...
    Успех в конкурса, Васко!
  • Деа, благодаря ти! Не е важен гласът, а това, че ти е харесало! 😆
  • Нямам повече гласове, Васко, но ми хареса много различният ти поглед. Успех!
  • Благодаря ти, Самодива! Различният поглед винаги е интересен. 😆
  • Интересен поглед.
Предложения
: ??:??