11 дек. 2011 г., 10:31

Избягал сън

1.3K 0 7

Късна, студена нощ, безмълвно потънала в мисли.

Избягал сън, в който чувствена, нежна богиня си ти.

Да те забравя, прекрасна, някога ще стане ли?

А как да да забравя много красиви мечти?

 

Но знам, че там ти си щастлива, обичана

и някак така по-малко мен ме боли.

Нощта с тишина ми отговаря, сънувана,

когато я попитам как да забравя твоите очи.

 

В твоята прегръдка да бъда щастлив,

бе единствено желание за мен.

Но без сърце и душа, макар и жив,

ще посрещна новия студен и самотен ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав!
  • Много силен стих! Не се предавай на самотата, Константин, в живота винаги има вратичка към щастието, понякога от нас самите зависи дали имаме сили да минем през нея
  • И на сън ни се явяват любимите очи!Поздрав!
  • Харесах!Поздрав!
  • Имаш сърце и душа,но те просто са наранени.А когато си ранен наистина всеки ден ти се струва самотен и студен.Вярвай,че всичко ще се оправи.Нужна ни е вяра и сили.Поздрав!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...