Късна, студена нощ, безмълвно потънала в мисли.
Избягал сън, в който чувствена, нежна богиня си ти.
Да те забравя, прекрасна, някога ще стане ли?
А как да да забравя много красиви мечти?
Но знам, че там ти си щастлива, обичана
и някак така по-малко мен ме боли.
Нощта с тишина ми отговаря, сънувана,
когато я попитам как да забравя твоите очи.
В твоята прегръдка да бъда щастлив,
бе единствено желание за мен.
Но без сърце и душа, макар и жив,
ще посрещна новия студен и самотен ден.