11.12.2011 г., 10:31

Избягал сън

1.3K 0 7

Късна, студена нощ, безмълвно потънала в мисли.

Избягал сън, в който чувствена, нежна богиня си ти.

Да те забравя, прекрасна, някога ще стане ли?

А как да да забравя много красиви мечти?

 

Но знам, че там ти си щастлива, обичана

и някак така по-малко мен ме боли.

Нощта с тишина ми отговаря, сънувана,

когато я попитам как да забравя твоите очи.

 

В твоята прегръдка да бъда щастлив,

бе единствено желание за мен.

Но без сърце и душа, макар и жив,

ще посрещна новия студен и самотен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кос Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Много силен стих! Не се предавай на самотата, Константин, в живота винаги има вратичка към щастието, понякога от нас самите зависи дали имаме сили да минем през нея
  • И на сън ни се явяват любимите очи!Поздрав!
  • Харесах!Поздрав!
  • Имаш сърце и душа,но те просто са наранени.А когато си ранен наистина всеки ден ти се струва самотен и студен.Вярвай,че всичко ще се оправи.Нужна ни е вяра и сили.Поздрав!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...