Издирва се: Усмивка изгубена на кръстопът
Някой ми открадна красивата усмивка.
И сърцето ми прониза с остър нож.
Мъжът, във който виждах любовта
отиде си, остави ме сама...
Казват - не можеш да заповядаш на сърцето,
че то пътя си избирало само...
Не е истина това...
Скрита сила има всяка жена
и след всеки удар тя може да продължи сама....
Как се прощава изневяра? Като забравиш, все едно не е било?
Да махнеш с ръка и да кажеш, че е минало?
Сама... Сама на кръстопът стоях в нощта,
а дъждът изтриваше сълзите ми все едно с мъжка ръка...
На светофара спря красива кола...
И вътре той бе с друга жена...
Любовта ми беше заменена за пари...
Чувствата ми - по-евтини от тази кола били...
Той ме позна, но отмина, все едно не ме видя.
В ръката му се топлеше ръката на богата жена,
а в моята - чадър, който се обърна от вятъра...
Отмина... изгубих го с поглед в тъмната далечина,
останах сама, обливана от студена дъждовна вода...
Няма да позволя да ме сломи тъгата,
на инат живота си ще продължа...
И ще съм много, много щастлива с мъжа,
който ще се влюби в евтината ми усмивка...Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диди Георгиева Все права защищены
