26.10.2007 г., 17:16 ч.

Издирва се: Усмивка изгубена на кръстопът 

  Поезия » Любовна
1110 0 7
 

Някой ми открадна красивата усмивка.

И сърцето ми прониза с остър нож.

Мъжът, във който виждах любовта

отиде си, остави ме сама...

Казват - не можеш да заповядаш на сърцето,

че то пътя си избирало само...

Не е истина това...

Скрита сила има всяка жена

и след всеки удар тя може да продължи сама....

Как се прощава изневяра? Като забравиш, все едно не е било?

Да махнеш с ръка и да кажеш, че е минало?

Сама... Сама на кръстопът стоях в нощта,

а дъждът изтриваше сълзите ми все едно с мъжка ръка...

На светофара спря  красива кола...

И вътре той бе с друга жена...

Любовта ми беше заменена за пари...

Чувствата ми - по-евтини от тази кола били...

Той ме позна, но отмина, все едно не ме видя.

В ръката му се топлеше ръката на богата жена,

а в моята - чадър, който се обърна от вятъра...

Отмина...  изгубих го с поглед в тъмната далечина,

останах сама, обливана от студена дъждовна вода...

Няма да позволя да ме сломи тъгата,

на инат живота си ще продължа...

И ще съм много, много щастлива с мъжа,

който ще се влюби в евтината ми усмивка...

© Диди Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!Думите са излишни!ПРЕКРАСНО!
  • Много е хубаво!!!
  • Болезнено откровение, оптимистичен край...Флор, няма по-скъпо нещо от искрена усмивка и любов! Ако този мъж не го е оценил, значи не те заслужава. Ще намериш твоя, вярвай!
  • Как да не се гордея че я познавам
    Целувки,прекрасно е
  • Браво!Много ми хареса!
  • "В ръката му се топлеше ръката на богата жена,

    а в моята - чадър, който се обърна от вятъра..."
    Много добра идея!
  • Идеята е много хубава. Защо не се пробваш да напишеш и есе. Ще се получи страхотно
Предложения
: ??:??