Наталинчето (Нати)
12 45
3 нояб. 2007 г., 12:17

Изгаряща болка 2 

  Поэзия » Другая
1150 0 3

 

Вървя, навела глава, от болка сломена.
Вървя, а нищо не виждам и чувствам.
Отивам да изпратя част от живота си, да изпратя теб.
Последно сбогом, а от утре какво?


Влизам, ти лежиш безжизнен, но защо?
Нали си бяхме обещали толкова неща?
Та ти дори и не разбра, че си първата ми любов, опора в живота ми.
Приближавам се до теб, ти седиш, обграден с цветя,
хващам ръката ти - а тя е ледена.

Никога няма да забравя очите ти небесно сини,
ръцете ти - скриващи ме от света,
усмивката ти, таяща само топлина.

Изпита от болка и мъка, свеждам глава, винаги ще останеш в моята душа.
Срещам погледа на сестра ти, баща ти, мълчаливите сълзи се разбраха -
те единствени проумяха, че таз болка сърцето не улавя.
Но утре ще е различно, ти ще бъдеш в студената земя,
а само плаха усмивка ще остане на нашите лица -
за подкрепа, за надежда, за нещо, което го няма, за нещо, което е било и е оставило трайна следа в нашите сърца.

                                                                                                           05.04.2006

© Нати Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • много силно и тежко.
  • мерси много!В живота има неща,който не се забравят и не избледняват,а винаги са там до сърцето за да ти напомнят какво е било и какво никога повече няма да бъде!!!
  • Много печално...харесва ми реалността в него;скръбта,която ти показва,че си жива;спомените и сълзите,предизвикани от тях. Поздравления!
Предложения
: ??:??