Изгаряща болка 2

3.11.2007 г., 12:17 ч.

Поезия » Друга

1003 0 3

Вървя, навела глава, от болка сломена.
Вървя, а нищо не виждам и чувствам.
Отивам да изпратя част от живота си, да изпратя теб.
Последно сбогом, а от утре какво?

Влизам, ти лежиш безжизнен, но защо?
Нали си бяхме обещали толкова неща?
Та ти дори и не разбра, че си първата ми любов, опора в живота ми.
Приближавам се до теб, ти седиш, обграден с цветя,
хващам ръката ти - а тя е ледена.

Никога няма да забравя очите ти небесно сини,
ръцете ти - скриващи ме от света,
усмивката ти, таяща само топлина.

Изпита от болка и мъка, свеждам глава, винаги ще останеш в моята душа.
Срещам погледа на сестра ти, баща ти, мълчаливите сълзи се разбраха -
те единствени проумяха, че таз болка сърцето не улавя.
Но утре ще е различно, ти ще бъдеш в студената земя,
а само плаха усмивка ще остане на нашите лица -
за подкрепа, за надежда, за нещо, което го няма, за нещо, което е било и е оставило трайна следа в нашите сърца.

05.04.2006

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

iuliano (Юлиано Кръстев)

2008-01-15T21:41:22+02:00

много силно и тежко.
Наталинчето (Нати)

2007-11-03T18:15:27+02:00

мерси много!В живота има неща,който не се забравят и не избледняват,а винаги са там до сърцето за да ти напомнят какво е било и какво никога повече няма да бъде!!!
^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)

2007-11-03T13:52:21+02:00

Много печално...харесва ми реалността в него;скръбта,която ти показва,че си жива;спомените и сълзите,предизвикани от тях. Поздравления!