19 нояб. 2012 г., 20:19

Изгаряща душа

660 0 0

Тя беше толкова красива,
нежна и игрива!
Всички вярваха в следата,
която се остави на земята.

Тя беше чиста и неопетнена,
с парче от теб и мен съединена.
Дива и изгаряща преди,
а сега - къде е тя, кажи!

Какво направих, не разбрах,
аз вярвах само в теб и в нас.
Къде остана ти сега, забрави ли я?
Изчезна твоята следа...

Мислих, че нашата любов ще бъде вечна,
завинаги ще блика в нашите сърца.
но ето – няма я сега,
изгори ти моята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....