Тя беше толкова красива,
нежна и игрива!
Всички вярваха в следата,
която се остави на земята.

Тя беше чиста и неопетнена,
с парче от теб и мен съединена.
Дива и изгаряща преди,
а сега - къде е тя, кажи!

Какво направих, не разбрах,
аз вярвах само в теб и в нас.
Къде остана ти сега, забрави ли я?
Изчезна твоята следа...

Мислих, че нашата любов ще бъде вечна,
завинаги ще блика в нашите сърца.
но ето – няма я сега,
изгори ти моята душа!