Тя беше толкова красива,
нежна и игрива!
Всички вярваха в следата,
която се остави на земята.
Тя беше чиста и неопетнена,
с парче от теб и мен съединена.
Дива и изгаряща преди,
а сега - къде е тя, кажи!
Какво направих, не разбрах,
аз вярвах само в теб и в нас.
Къде остана ти сега, забрави ли я?
Изчезна твоята следа...
Мислих, че нашата любов ще бъде вечна,
завинаги ще блика в нашите сърца.
но ето – няма я сега,
изгори ти моята душа!
© Елена Костова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
