30 мар. 2008 г., 13:17

Изгаряща пеперудена душа

1.5K 0 4

усещаш ли я?
болката!
изгаряща!
разкъсваща плътта!
усещаш ли го?
сърцето!
едвам биещо!
виждаш ли ги?
пепрудите!
умиращи!
опитващи за последно да се издигнат!
виждаш ли огъня, изгарящ техните крила!
можеш ли да видиш
техните души, да чуеш техния писък?
усещаш ли дъжда!
чуваш ли как - падайки - всяка една капка
разказва история!
чуваш ли плача на изнемощелия старец, стоящ
под навеса на античен магазин?
виждаш ли малкото момиченце с големите, лешниковите очи?
а жената със шапката с пауновите пера?
не ти ли се струват така самотни!
не ти ли приличат на пепрудите със горящите крила?
а не си ли и ти една от тях?
не изгоряха ли и твоите крила
там, в онази улица, не отлетя ли и твоята душа
далеч към небосвода черен?
не открадна ли я той от теб, без капка милост!
не затвориха ли се и твоите очи?
не превърна ли се от лед във капчица вода сърцето?
не изстина ли лицето?
не видя ли как една изнемощяла пеперуда
падна до ръката бяла?
не видя ли огнения пламък как отнася душата й нагоре!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно...обичам пеперудите
    и ми е мъчно, когато страдат...
    Много хубав стих! с обич, Кики.
  • Чух им писъка.Чудно и много добре казано.Поздрав пеперуден!
  • много е хубаво.Браво!
  • усещаш ли я?
    болката!
    изгаряща!
    разкъсваща плътта!
    усещаш ли го?
    сърцето!
    едвам биещо!
    виждаш ли ги?
    пепрудите!
    умиращи!
    опитващи за последно да се издигнат!
    Много ми харесва,прекрасен стих!!!Поздрави Кики

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...