30.03.2008 г., 13:17 ч.
Изгаряща пеперудена душа
усещаш ли я?
болката!
изгаряща!
разкъсваща плътта!
усещаш ли го?
сърцето!
едвам биещо!
виждаш ли ги?
пепрудите!
умиращи!
опитващи за последно да се издигнат!
виждаш ли огъня, изгарящ техните крила!
можеш ли да видиш
техните души, да чуеш техния писък?
усещаш ли дъжда!
чуваш ли как - падайки - всяка една капка
разказва история!
чуваш ли плача на изнемощелия старец, стоящ
под навеса на античен магазин?
виждаш ли малкото момиченце с големите, лешниковите очи?
а жената със шапката с пауновите пера?
не ти ли се струват така самотни!
не ти ли приличат на пепрудите със горящите крила?
а не си ли и ти една от тях?
не изгоряха ли и твоите крила
там, в онази улица, не отлетя ли и твоята душа
далеч към небосвода черен?
не открадна ли я той от теб, без капка милост!
не затвориха ли се и твоите очи?
не превърна ли се от лед във капчица вода сърцето?
не изстина ли лицето?
не видя ли как една изнемощяла пеперуда
падна до ръката бяла?
не видя ли огнения пламък как отнася душата й нагоре!
© Кики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чух им писъка.Чудно и много добре казано.Поздрав пеперуден!
-
много е хубаво.Браво!
-
усещаш ли я?
болката!
изгаряща!
разкъсваща плътта!
усещаш ли го?
сърцето!
едвам биещо!
виждаш ли ги?
пепрудите!
умиращи!
опитващи за последно да се издигнат!
Много ми харесва,прекрасен стих!!!Поздрави Кики
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и ми е мъчно, когато страдат...
Много хубав стих! с обич, Кики.