Изглед
Край слънчево море, на ситен пясък,
пленени от безкрайна синева,
заслушани във вечния му плясък,
склонили са те двамата глава.
По пясъка следи на много хора,
но в този миг са двамата сами.
Спокойно е морето, за отмора
да прекопира залез се стреми.
Как искам да повярвам, че сме ние
и чайките над двама ни кръжат.
Под нашите крака водата бие.
Поемам неусетно аромат,
какъвто само край морето има.
На рамото ти слагам в миг глава,
готова да забравя свойто име,
но да усетя тази синева.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Гарева Все права защищены
