29 апр. 2016 г., 13:19

Изгони злото...

505 0 1

 

Отново Злото се опита да се настани при мен...
Сърцето ми от страх замръзна...
Затворих се и се заключих под носа му,
не исках пак в калта да се подхлъзна. 

Отдавна беше мой съквартирант
угаждах му с каквото си поиска,
нахлувайки в ума ми като диверсант
командваше и мойте чувства.

И Злото избуя, като трева в ума ми,
разпусна плевели и в моето сърце
и разположено нахално във дома ми,
заграби и душата ми със ледени ръце.

Веднъж във чуждо огледало се погледнах,
но не открих там моето лице,
пред мен стоеше мрачна кукла 
с изострени черти и зло сърце.

Очите ми си бяха същите,
но гордостта прозираше във тях,
усмивката ми беше неприсъща,
застинала в гримаса от тъга.

Тогава ужасена се разкаях,
поисках прошка аз от моята душа,
а Злото се стъписа и избяга 
уплашено от идващата Доброта.



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...