29 апр. 2016 г., 13:19

Изгони злото...

500 0 1

 

Отново Злото се опита да се настани при мен...
Сърцето ми от страх замръзна...
Затворих се и се заключих под носа му,
не исках пак в калта да се подхлъзна. 

Отдавна беше мой съквартирант
угаждах му с каквото си поиска,
нахлувайки в ума ми като диверсант
командваше и мойте чувства.

И Злото избуя, като трева в ума ми,
разпусна плевели и в моето сърце
и разположено нахално във дома ми,
заграби и душата ми със ледени ръце.

Веднъж във чуждо огледало се погледнах,
но не открих там моето лице,
пред мен стоеше мрачна кукла 
с изострени черти и зло сърце.

Очите ми си бяха същите,
но гордостта прозираше във тях,
усмивката ми беше неприсъща,
застинала в гримаса от тъга.

Тогава ужасена се разкаях,
поисках прошка аз от моята душа,
а Злото се стъписа и избяга 
уплашено от идващата Доброта.



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...