15 февр. 2008 г., 21:55

изгоних призраците в мен

1K 0 2
Минаха години, сега ти пиша някак друга,
нима ме пониш още, хлапе,
мина толкоз време,
а в мен отеква още едно "не"!

Пораснала съм, мили,
и вече имам сили
вратата да затворя,
от мислите си да те изгоня!

Не съм аз тази, която вечно прощава,
попитай за мен - жена съм жарава,
ще чуеш много неща -
аз съм идеалът ти - тайнствена жена!

Опитах, мили, опитах много пъти,
как само исках аз да те забравя!
И колко нощи сиви
ме отвеждаха в забрава!

Не срещнах друг,
а може би не исках,
но едно разбирам днес -
за теб бях прозаична - сега съм монотонен стих -
сътворих се в твоя чест!

Пораснах, минаха години
едно едничко осъзнах,
че няма капка смисъл
в мисли за теб - колко пропилях!

Аз знам любими,че мъката
по теб,не ще да върне дните
аз знам че тези редове
на тебе също ще напомнят овехтялото  ти не!

Дали мили ще те трогна
аз от теб се научих,
опознах студа,но ми липсва топлината
искам да забравя тъмнината!

Сега си вземам сбогом
с призраците в мен
на теб довиждане ще кажа
не ще ме познаеш срещнем ли се някой ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нежен спомен и малко тъга, хубава смес за прекрасен стих!
  • Много ми харесва!Мисля, че е подходящ стих за песен, ако се попромени мъничко ще стане идеален просто!

    "Не съм аз тази, която вечно прощава,
    попитай за мен - жена съм жарава,
    ще чуеш много неща -
    аз съм идеалът ти - тайнствена жена!"-любимата ми част!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...