15 feb 2008, 21:55

изгоних призраците в мен

1K 0 2
Минаха години, сега ти пиша някак друга,
нима ме пониш още, хлапе,
мина толкоз време,
а в мен отеква още едно "не"!

Пораснала съм, мили,
и вече имам сили
вратата да затворя,
от мислите си да те изгоня!

Не съм аз тази, която вечно прощава,
попитай за мен - жена съм жарава,
ще чуеш много неща -
аз съм идеалът ти - тайнствена жена!

Опитах, мили, опитах много пъти,
как само исках аз да те забравя!
И колко нощи сиви
ме отвеждаха в забрава!

Не срещнах друг,
а може би не исках,
но едно разбирам днес -
за теб бях прозаична - сега съм монотонен стих -
сътворих се в твоя чест!

Пораснах, минаха години
едно едничко осъзнах,
че няма капка смисъл
в мисли за теб - колко пропилях!

Аз знам любими,че мъката
по теб,не ще да върне дните
аз знам че тези редове
на тебе също ще напомнят овехтялото  ти не!

Дали мили ще те трогна
аз от теб се научих,
опознах студа,но ми липсва топлината
искам да забравя тъмнината!

Сега си вземам сбогом
с призраците в мен
на теб довиждане ще кажа
не ще ме познаеш срещнем ли се някой ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нежен спомен и малко тъга, хубава смес за прекрасен стих!
  • Много ми харесва!Мисля, че е подходящ стих за песен, ако се попромени мъничко ще стане идеален просто!

    "Не съм аз тази, която вечно прощава,
    попитай за мен - жена съм жарава,
    ще чуеш много неща -
    аз съм идеалът ти - тайнствена жена!"-любимата ми част!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...