15.02.2008 г., 21:55

изгоних призраците в мен

1K 0 2
Минаха години, сега ти пиша някак друга,
нима ме пониш още, хлапе,
мина толкоз време,
а в мен отеква още едно "не"!

Пораснала съм, мили,
и вече имам сили
вратата да затворя,
от мислите си да те изгоня!

Не съм аз тази, която вечно прощава,
попитай за мен - жена съм жарава,
ще чуеш много неща -
аз съм идеалът ти - тайнствена жена!

Опитах, мили, опитах много пъти,
как само исках аз да те забравя!
И колко нощи сиви
ме отвеждаха в забрава!

Не срещнах друг,
а може би не исках,
но едно разбирам днес -
за теб бях прозаична - сега съм монотонен стих -
сътворих се в твоя чест!

Пораснах, минаха години
едно едничко осъзнах,
че няма капка смисъл
в мисли за теб - колко пропилях!

Аз знам любими,че мъката
по теб,не ще да върне дните
аз знам че тези редове
на тебе също ще напомнят овехтялото  ти не!

Дали мили ще те трогна
аз от теб се научих,
опознах студа,но ми липсва топлината
искам да забравя тъмнината!

Сега си вземам сбогом
с призраците в мен
на теб довиждане ще кажа
не ще ме познаеш срещнем ли се някой ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нежен спомен и малко тъга, хубава смес за прекрасен стих!
  • Много ми харесва!Мисля, че е подходящ стих за песен, ако се попромени мъничко ще стане идеален просто!

    "Не съм аз тази, която вечно прощава,
    попитай за мен - жена съм жарава,
    ще чуеш много неща -
    аз съм идеалът ти - тайнствена жена!"-любимата ми част!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...