15.02.2008 г., 21:55

изгоних призраците в мен

1K 0 2
Минаха години, сега ти пиша някак друга,
нима ме пониш още, хлапе,
мина толкоз време,
а в мен отеква още едно "не"!

Пораснала съм, мили,
и вече имам сили
вратата да затворя,
от мислите си да те изгоня!

Не съм аз тази, която вечно прощава,
попитай за мен - жена съм жарава,
ще чуеш много неща -
аз съм идеалът ти - тайнствена жена!

Опитах, мили, опитах много пъти,
как само исках аз да те забравя!
И колко нощи сиви
ме отвеждаха в забрава!

Не срещнах друг,
а може би не исках,
но едно разбирам днес -
за теб бях прозаична - сега съм монотонен стих -
сътворих се в твоя чест!

Пораснах, минаха години
едно едничко осъзнах,
че няма капка смисъл
в мисли за теб - колко пропилях!

Аз знам любими,че мъката
по теб,не ще да върне дните
аз знам че тези редове
на тебе също ще напомнят овехтялото  ти не!

Дали мили ще те трогна
аз от теб се научих,
опознах студа,но ми липсва топлината
искам да забравя тъмнината!

Сега си вземам сбогом
с призраците в мен
на теб довиждане ще кажа
не ще ме познаеш срещнем ли се някой ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нежен спомен и малко тъга, хубава смес за прекрасен стих!
  • Много ми харесва!Мисля, че е подходящ стих за песен, ако се попромени мъничко ще стане идеален просто!

    "Не съм аз тази, която вечно прощава,
    попитай за мен - жена съм жарава,
    ще чуеш много неща -
    аз съм идеалът ти - тайнствена жена!"-любимата ми част!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...