Минаха години, сега ти пиша някак друга,
нима ме пониш още, хлапе,
мина толкоз време,
а в мен отеква още едно "не"!

Пораснала съм, мили,
и вече имам сили
вратата да затворя,
от мислите си да те изгоня!

Не съм аз тази, която вечно прощава,
попитай за мен - жена съм жарава,
ще чуеш много неща -
аз съм идеалът ти - тайнствена жена!

Опитах, мили, опитах много пъти,
как само исках аз да те забравя!
И колко нощи сиви
ме отвеждаха в забрава!

Не срещнах друг,
а може би не исках,
но едно разбирам днес -
за теб бях прозаична - сега съм монотонен стих -
сътворих се в твоя чест!

Пораснах, минаха години
едно едничко осъзнах,
че няма капка смисъл
в мисли за теб - колко пропилях!

Аз знам любими,че мъката
по теб,не ще да върне дните
аз знам че тези редове
на тебе също ще напомнят овехтялото  ти не!

Дали мили ще те трогна
аз от теб се научих,
опознах студа,но ми липсва топлината
искам да забравя тъмнината!

Сега си вземам сбогом
с призраците в мен
на теб довиждане ще кажа
не ще ме познаеш срещнем ли се някой ден!