Изгорени устни...
откъснат смях, похабени мечти...
илюзии в шепа прах!...
Сънувах любов или беше измама?...
Нощта е красива, но в черна премяна...
Сутринта ме докосва със студени ръце,
сънят ми далече отнася...
Не беше ли ти?... Не бяха ли твойте ръце?...
Прегърната от зимна тишина, а ти
рисуваш сълзи в душата!...
Изгорените устни мълчат...
Илюзиите по малко умират в ледния дъх
на самотата!...
05.02.2012 г.
© Моника Стойчева Все права защищены