Feb 5, 2012, 6:10 PM

Изгорени устни и откъснат смях

  Poetry » Love
1K 1 8

Изгорени устни...

откъснат смях, похабени мечти...

илюзии в шепа прах!...

Сънувах любов или беше измама?...

Нощта е красива, но в черна премяна...


Сутринта ме докосва със студени ръце,

сънят ми далече отнася...

Не беше ли ти?... Не бяха ли твойте ръце?...


Прегърната от зимна тишина, а ти

рисуваш сълзи в душата!...

Изгорените устни мълчат...

Илюзиите по малко умират в ледния дъх

на самотата!... 

 

             05.02.2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,Минка!
  • Рисуваш сълзи в душата!Нека тези сълзи се превърнат в милувки и усмивки !Никога вече душата ти да не плаче!Поздравления за прекрасното стихотворение!
  • Благодаря ви,скъпи приятели!Оксиморон,Ваня,Марин,Таня и Светла!Сърдечни поздрави и на вас!
  • Удоволствие е винаги да те чета!Привет Моника!
  • Тъжно, изстрадано... Поздрав и не губи надежда, Моника!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....