28 июн. 2006 г., 09:03

Изгорено стихотворение

1.4K 0 4

 

 

ИЗГОРЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Отдавна тъй не съм присядал

да пиша нещичко за мен.

Дори си мислех, че навярно

не ще и дойде тоз момент.

 

Но що да сторя, като в мене

се борят разни сили зли –

любов и ревност, нежност и обида

кипят във мен и нямам мир.

 

……………………

……………………

……………………

Написах доста нещо, но не трябва

то да попада в нечии ръце,

а всичко е възможно… Затова

сега ще си го изгоря…

 

21.01.1986г.

Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...