Jun 28, 2006, 9:03 AM

Изгорено стихотворение

  Poetry » Love
1.4K 0 4

 

 

ИЗГОРЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Отдавна тъй не съм присядал

да пиша нещичко за мен.

Дори си мислех, че навярно

не ще и дойде тоз момент.

 

Но що да сторя, като в мене

се борят разни сили зли –

любов и ревност, нежност и обида

кипят във мен и нямам мир.

 

……………………

……………………

……………………

Написах доста нещо, но не трябва

то да попада в нечии ръце,

а всичко е възможно… Затова

сега ще си го изгоря…

 

21.01.1986г.

Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...