Кажи ми, палачо – с какво съгреших?
Видях кладата за мене да подготвяш.
Навярно демони в човешка плът разгневих –
затова на съд в огньовете ме пращат.
Отговори ми, палачо! Не мълчи!
Не бъди роб на техните копнежи.
С вериги съм – от какво се боиш?
Не съм чудовището, с което ме сравнихте.
Изслушай ме! Не ми обръщай гръб!
Нали пред вас осъдените всичко си
признават – ние сме много, а вие сте трохи,
паднали от трапезата на Господ.
И нека да горя! Не ще ме чуете да крещя!
За истината палачи не съществуват.
Един ден тя ще дойде при всеки един от вас
и греховете ви към мен ще бъдат платени.
© Нина Чалъкова Все права защищены