WhiteHart (Йордан Илиев)
85 433
23 янв. 2008 г., 14:20

Изгрев 

  Поэзия
590 0 7
В ранна сутрин, над морето
бавно слънцето изгрява
и мастилено, небето
постепенно избледнява.

Гларуси и чайки пеят
своята ритмична песен,
а под тях - градът притихнал,
още в сънища унесен.

Даже и вълните сини
сякаш още се прозяват,
слънчеви искрици фини
леко в тях се отразяват.

На брега - момче самотно,
с нотка на тъга в очите,
то отново си припомня
как отиват си мечтите.

Как във времената стари
радваше се на живота,
как със верните другари
сляпо вярваха в доброто.

Тези техни идеали
претърпяха куп промени.
Вече ценностите стари
са потъпкани, сломени.

При морето то се върна,
тук, при своя стар приятел,
само то не се обърна,
само то не е предател.

Тук денят е безметежен,
тихо плискат се вълните,
тук, на пристана крайбрежен,
тук завръщат се мечтите.

5.07.2006

© Йордан Илиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??