Изгрев
В ранна сутрин, над морето
бавно слънцето изгрява
и мастилено, небето
постепенно избледнява.
Гларуси и чайки пеят
своята ритмична песен,
а под тях - градът притихнал,
още в сънища унесен.
Даже и вълните сини
сякаш още се прозяват,
слънчеви искрици фини
леко в тях се отразяват.
На брега - момче самотно,
с нотка на тъга в очите,
то отново си припомня
как отиват си мечтите.
Как във времената стари
радваше се на живота,
как със верните другари
сляпо вярваха в доброто.
Тези техни идеали
претърпяха куп промени.
Вече ценностите стари
са потъпкани, сломени.
При морето то се върна,
тук, при своя стар приятел,
само то не се обърна,
само то не е предател.
Тук денят е безметежен,
тихо плискат се вълните,
тук, на пристана крайбрежен,
тук завръщат се мечтите.
5.07.2006
бавно слънцето изгрява
и мастилено, небето
постепенно избледнява.
Гларуси и чайки пеят
своята ритмична песен,
а под тях - градът притихнал,
още в сънища унесен.
Даже и вълните сини
сякаш още се прозяват,
слънчеви искрици фини
леко в тях се отразяват.
На брега - момче самотно,
с нотка на тъга в очите,
то отново си припомня
как отиват си мечтите.
Как във времената стари
радваше се на живота,
как със верните другари
сляпо вярваха в доброто.
Тези техни идеали
претърпяха куп промени.
Вече ценностите стари
са потъпкани, сломени.
При морето то се върна,
тук, при своя стар приятел,
само то не се обърна,
само то не е предател.
Тук денят е безметежен,
тихо плискат се вълните,
тук, на пристана крайбрежен,
тук завръщат се мечтите.
5.07.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Илиев Всички права запазени
