11 мая 2019 г., 13:53

Изгубен 

  Поэзия » Философская, Оды и поэмы
583 0 0
Изгубен в гъстата мъгла
Все притичвам напосоки
Със замъглена и глава
Влизам в адове дълбоки
Напреде само тъмнина
Нечий стонове се чуват
Дали и моите те не са?
Все пак хората бленуват.
Градът - фалшива светлина
Няма там за мен утеха
Хора-опасная пасмина
Вярата ми те отнеха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Стефанов Все права защищены

Предложения
: ??:??