11.05.2019 г., 13:53

Изгубен

772 0 0

Изгубен в гъстата мъгла
Все притичвам напосоки
Със замъглена и глава
Влизам в адове дълбоки

 

Напреде само тъмнина
Нечий стонове се чуват
Дали и моите те не са? 
Все пак хората бленуват.

 

Градът - фалшива светлина
Няма там за мен утеха
Хора-опасная пасмина
Вярата ми те отнеха

 

Празнината ми е булка
Не ще и чуя детски плач
Мъртви свирят на цигулка
В сън венчае ме палач

 

Изморих се ази вече
Очаквам скоро тук смъртта
Времето ми тук изтече
Заровете ме в пръстта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....