May 11, 2019, 1:53 PM

Изгубен

766 0 0

Изгубен в гъстата мъгла
Все притичвам напосоки
Със замъглена и глава
Влизам в адове дълбоки

 

Напреде само тъмнина
Нечий стонове се чуват
Дали и моите те не са? 
Все пак хората бленуват.

 

Градът - фалшива светлина
Няма там за мен утеха
Хора-опасная пасмина
Вярата ми те отнеха

 

Празнината ми е булка
Не ще и чуя детски плач
Мъртви свирят на цигулка
В сън венчае ме палач

 

Изморих се ази вече
Очаквам скоро тук смъртта
Времето ми тук изтече
Заровете ме в пръстта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...