Изгубен рай

11 дек. 2011 г., 19:29

Поэзия

1125 0 29

Вали понякога без сняг.
Навяват думите ти преспи.
И тъне пътят в своя бяг
в дълбоки безконечни грешки.
Замръзват всички сетива,
замръзват старите ни стъпки.
А новата следа в снега
оставя снежните си кръпки.
Но няма връщане назад.
В студа на думите ти тежки
намира всеки своя ад
съвсем нормален и човешки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изгубен рай

Искате да прочетете повече?

Предложения