11.12.2011 г., 19:29 ч.

Изгубен рай 

  Поезия
1048 0 29



Вали понякога без сняг.
Навяват думите ти преспи.
И тъне пътят в своя бяг
в дълбоки безконечни грешки.
Замръзват всички сетива,
замръзват старите ни стъпки.
А новата следа в снега
оставя снежните си кръпки.
Но няма връщане назад.
В студа на думите ти тежки
намира всеки своя ад
съвсем нормален и човешки.
И краят сякаш е без край.
В небесното море се губи.
Без сняг вали. Изгубен  рай.


Но след студа сме други...

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??