Изгубен рай

Dec 11, 2011, 7:29 PM

Poetry

1140 0 29

Вали понякога без сняг.
Навяват думите ти преспи.
И тъне пътят в своя бяг
в дълбоки безконечни грешки.
Замръзват всички сетива,
замръзват старите ни стъпки.
А новата следа в снега
оставя снежните си кръпки.
Но няма връщане назад.
В студа на думите ти тежки
намира всеки своя ад
съвсем нормален и човешки. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Изгубен рай

Want to read more?

Random works