Сърце голямо, душа невинна

опаковани в лукс, замаскирани с вкус.

Но защо ли тъй дълбоко сме заровили с привкус?

Каменни усмивки, изкуствени привички

правят ли ни те истински добрички?

Маските неразпознаваеми, сърцата ни заровени

душата в затвор, а емоцията ни позор.

Чувствата лъжливи, егото голямо.

злобата на почит, омразата на пиедестал.

Думите отровни , а прегръдките ни грозни

загубени от завист, погълнати от жаждата за мъст

Опаковки бляскави, но тъжно е

щом усмивките са изкуствено създадени!