30 авг. 2017 г., 08:57

Изгубен свят

799 1 1

Сърце голямо, душа невинна

опаковани в лукс, замаскирани с вкус.

Но защо ли тъй дълбоко сме заровили с привкус?

Каменни усмивки, изкуствени привички

правят ли ни те истински добрички?

Маските неразпознаваеми, сърцата ни заровени

душата в затвор, а емоцията ни позор.

Чувствата лъжливи, егото голямо.

злобата на почит, омразата на пиедестал.

Думите отровни , а прегръдките ни грозни

загубени от завист, погълнати от жаждата за мъст

Опаковки бляскави, но тъжно е

щом усмивките са изкуствено създадени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...