Сърце голямо, душа невинна
опаковани в лукс, замаскирани с вкус.
Но защо ли тъй дълбоко сме заровили с привкус?
Каменни усмивки, изкуствени привички
правят ли ни те истински добрички?
Маските неразпознаваеми, сърцата ни заровени
душата в затвор, а емоцията ни позор.
Чувствата лъжливи, егото голямо.
злобата на почит, омразата на пиедестал.
Думите отровни , а прегръдките ни грозни
загубени от завист, погълнати от жаждата за мъст
Опаковки бляскави, но тъжно е ...