30.08.2017 г., 8:57

Изгубен свят

794 1 1

Сърце голямо, душа невинна

опаковани в лукс, замаскирани с вкус.

Но защо ли тъй дълбоко сме заровили с привкус?

Каменни усмивки, изкуствени привички

правят ли ни те истински добрички?

Маските неразпознаваеми, сърцата ни заровени

душата в затвор, а емоцията ни позор.

Чувствата лъжливи, егото голямо.

злобата на почит, омразата на пиедестал.

Думите отровни , а прегръдките ни грозни

загубени от завист, погълнати от жаждата за мъст

Опаковки бляскави, но тъжно е

щом усмивките са изкуствено създадени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...