30.08.2017 г., 8:57

Изгубен свят

796 1 1

Сърце голямо, душа невинна

опаковани в лукс, замаскирани с вкус.

Но защо ли тъй дълбоко сме заровили с привкус?

Каменни усмивки, изкуствени привички

правят ли ни те истински добрички?

Маските неразпознаваеми, сърцата ни заровени

душата в затвор, а емоцията ни позор.

Чувствата лъжливи, егото голямо.

злобата на почит, омразата на пиедестал.

Думите отровни , а прегръдките ни грозни

загубени от завист, погълнати от жаждата за мъст

Опаковки бляскави, но тъжно е

щом усмивките са изкуствено създадени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...