Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
11 янв. 2011 г., 21:19

Изгубена 

  Поэзия » Любовная
1371 0 16

Ти отмина, Любов, разпиля се...
Като сянка се плъзна ненужна.
Беше предана, бурна и властна.
Беше наша... Изгубена... Чужда...

Не заключих... Забравих вратата.
И виелица грабна те взломно.
С писък хукна след теб тишината -
онемелия миг да догони.

Не успя... Уморено притихна,
със опашка, виновно подвита.
Заредиха се нощи безлични...
Във мансардата, там, до звездите

самотата на масата седна,
убедена, че вечно ще властва.
Тази Пирова, жалка победа
ти, Любов, не видя. Разпиля се...

А вратата остана да зее...
да подканва навън самотата.
Ако влезеш, Любов, пак през нея,
аз  ключа надалеч ще запратя.

© Бианка Габровска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тотална наслада!!
  • !
  • Бианка, ти си кралица на уловената емоция. Поезията ти е дълбокосмислена и човешка. Дано никога не стихва този твой емоционален заряд, за да ни радваш.Бъди жива и здрава!!!
  • Браво, Биянка! Издържа теста, но само по отношение на нарушаване на анапеста (известна, но нерядко и коварна стихотворна стъпка), който без изключение си спазила в цялото си стихотворение.
    В поезията се използват и куп неща които не се съобразяват с желязната логика, но тук специално, това не е необходимо. Да вземем "взломно", което в случая означава разбиване на врата, нещо, което е абсольтно нелогично, защото никой няма да почне да разбива отключена врата.
    Предложението ми беше да помислиш дали пък няма да е целесъобрано да коригираш тези два реда, например нещо от рода на:

    "Но защо не заключих вратата,
    та виелица страшна те грабна."
    и без това между взломно и догони няма и помен от рима.

    "аз ключа надалеч ще запратя" - много си е хубаво,(може и клЮча и ключА), но понеже с пристигането на Любовта, ще изчезне самотата, вместо неизвестно къде, защо не изпратиш и ключа с нея и да стане нещо от вида на:
    ще захвърля ключа в пустотата"

    Да ли ще оставиш стиха така както е или ще го коричираш решаваш само ти. Аз просто изказах едно добронамерено мнение и за да не се получи някакво недоразмение повтарям, че харесвам стихотворението ти и не се отказвам от оценката си. А ако се получи по-добър вариант - още по-хбаво.
  • Ах, колко красиво!
  • Нямам думи-невероятно красиво.Прочетох го няколко пъти.Благодаря за емоцията която даряваш
  • Благодаря за коментарите. Към Христо Иванов-да, логическата последователност е така, както казваш, но така се губи ритъмът.А в класическата поезия това е важно, нали...Таня, и аз обичам къщи без врати...или поне със загубени ключове.Цвети, права си за многоточието.
  • "Засити" е точно казано.
    Поздрав, Уенди.
    Обаче за вратата - на мен ми се връзва точно както си го написала, даже след "вратата" някак си ми се връзва многоточие. Ако случайно ти трябва мнението ми де
    Но и без многоточието ми харесва.
  • Много хубаво!
    Помисли дали няма да е по-добре като логичен и ритмичен израз, ако вместо
    "Не заключих...забравих вратата", да бъде: " Забравих... не заключих вратата"
  • Хубав стих!
  • ... най-обичам къщи без врати... няма ключове, няма ключари... влезеш ли във тая къща ти - оставаш завинаги... до дълбока старост... (ако може и да си я носим - и Оттатък...)
  • !*
    Засити ми душата!
  • Невероятно красиво стихотворение!Удоволствие от емоционалния заряд и таланта ти на поет! Благодаря ти, Бианче!
  • Не я оставяй да излезе...
  • Брилянтно стихотворение! Невероятен емоционален и поетически взрив! Отне ми дъха! Благодаря ти!
Предложения
: ??:??