11.01.2011 г., 21:19

Изгубена

1.5K 0 16

Ти отмина, Любов, разпиля се...
Като сянка се плъзна ненужна.
Беше предана, бурна и властна.
Беше наша... Изгубена... Чужда...

Не заключих... Забравих вратата.
И виелица грабна те взломно.
С писък хукна след теб тишината -
онемелия миг да догони.

Не успя... Уморено притихна,
със опашка, виновно подвита.
Заредиха се нощи безлични...
Във мансардата, там, до звездите

самотата на масата седна,
убедена, че вечно ще властва.
Тази Пирова, жалка победа
ти, Любов, не видя. Разпиля се...

А вратата остана да зее...
да подканва навън самотата.
Ако влезеш, Любов, пак през нея,
аз  ключа надалеч ще запратя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тотална наслада!!
  • !
  • Бианка, ти си кралица на уловената емоция. Поезията ти е дълбокосмислена и човешка. Дано никога не стихва този твой емоционален заряд, за да ни радваш.Бъди жива и здрава!!!
  • Браво, Биянка! Издържа теста, но само по отношение на нарушаване на анапеста (известна, но нерядко и коварна стихотворна стъпка), който без изключение си спазила в цялото си стихотворение.
    В поезията се използват и куп неща които не се съобразяват с желязната логика, но тук специално, това не е необходимо. Да вземем "взломно", което в случая означава разбиване на врата, нещо, което е абсольтно нелогично, защото никой няма да почне да разбива отключена врата.
    Предложението ми беше да помислиш дали пък няма да е целесъобрано да коригираш тези два реда, например нещо от рода на:

    "Но защо не заключих вратата,
    та виелица страшна те грабна."
    и без това между взломно и догони няма и помен от рима.

    "аз ключа надалеч ще запратя" - много си е хубаво,(може и клЮча и ключА), но понеже с пристигането на Любовта, ще изчезне самотата, вместо неизвестно къде, защо не изпратиш и ключа с нея и да стане нещо от вида на:
    ще захвърля ключа в пустотата"

    Да ли ще оставиш стиха така както е или ще го коричираш решаваш само ти. Аз просто изказах едно добронамерено мнение и за да не се получи някакво недоразмение повтарям, че харесвам стихотворението ти и не се отказвам от оценката си. А ако се получи по-добър вариант - още по-хбаво.
  • Ах, колко красиво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...