11 ene 2011, 21:19

Изгубена

1.5K 0 16

Ти отмина, Любов, разпиля се...
Като сянка се плъзна ненужна.
Беше предана, бурна и властна.
Беше наша... Изгубена... Чужда...

Не заключих... Забравих вратата.
И виелица грабна те взломно.
С писък хукна след теб тишината -
онемелия миг да догони.

Не успя... Уморено притихна,
със опашка, виновно подвита.
Заредиха се нощи безлични...
Във мансардата, там, до звездите

самотата на масата седна,
убедена, че вечно ще властва.
Тази Пирова, жалка победа
ти, Любов, не видя. Разпиля се...

А вратата остана да зее...
да подканва навън самотата.
Ако влезеш, Любов, пак през нея,
аз  ключа надалеч ще запратя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тотална наслада!!
  • !
  • Бианка, ти си кралица на уловената емоция. Поезията ти е дълбокосмислена и човешка. Дано никога не стихва този твой емоционален заряд, за да ни радваш.Бъди жива и здрава!!!
  • Браво, Биянка! Издържа теста, но само по отношение на нарушаване на анапеста (известна, но нерядко и коварна стихотворна стъпка), който без изключение си спазила в цялото си стихотворение.
    В поезията се използват и куп неща които не се съобразяват с желязната логика, но тук специално, това не е необходимо. Да вземем "взломно", което в случая означава разбиване на врата, нещо, което е абсольтно нелогично, защото никой няма да почне да разбива отключена врата.
    Предложението ми беше да помислиш дали пък няма да е целесъобрано да коригираш тези два реда, например нещо от рода на:

    "Но защо не заключих вратата,
    та виелица страшна те грабна."
    и без това между взломно и догони няма и помен от рима.

    "аз ключа надалеч ще запратя" - много си е хубаво,(може и клЮча и ключА), но понеже с пристигането на Любовта, ще изчезне самотата, вместо неизвестно къде, защо не изпратиш и ключа с нея и да стане нещо от вида на:
    ще захвърля ключа в пустотата"

    Да ли ще оставиш стиха така както е или ще го коричираш решаваш само ти. Аз просто изказах едно добронамерено мнение и за да не се получи някакво недоразмение повтарям, че харесвам стихотворението ти и не се отказвам от оценката си. А ако се получи по-добър вариант - още по-хбаво.
  • Ах, колко красиво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...