Изгубена
Ти отмина, Любов, разпиля се...
Като сянка се плъзна ненужна.
Беше предана, бурна и властна.
Беше наша... Изгубена... Чужда...
Не заключих... Забравих вратата.
И виелица грабна те взломно.
С писък хукна след теб тишината -
онемелия миг да догони.
Не успя... Уморено притихна,
със опашка, виновно подвита.
Заредиха се нощи безлични...
Във мансардата, там, до звездите
самотата на масата седна,
убедена, че вечно ще властва.
Тази Пирова, жалка победа
ти, Любов, не видя. Разпиля се...
А вратата остана да зее...
да подканва навън самотата.
Ако влезеш, Любов, пак през нея,
аз ключа надалеч ще запратя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados